На Изток от Запада (Сиела, 2011)
Внук купува тялото на Ленин от eBay, като подарък за дядо си,
активен борец, фанатизиран комунист. Един пропаднал вундеркинд
нахълтва с взлом в православна църква, за да открадне златен кръст.
Едно момче среща братовчедка си (любовта на живота му) веднъж на
всеки пет години, насред реката, която разполовява родното им село
на Изток и Запад. Такива са странните, неочаквано трогателни видения
на Мирослав Пенков за родната му България; видения, които изпълват
разказите в този пленителен сборник.
В На Изток от Запада Пенков пише с огромно сърце за векове
трагична българска история. Героите му оплакват неща отминали
отдавна и бленуват за други, които така и няма да ги бъде. Но дори и
под смазващата тежест на история, дълг към семейството, изгнаническо
страдание, разказите в На Изток от Запада запазват лекота и свежест,
оживени от ненадминатия усет на Пенков към абсурда.
Кратка бележка към българското издание ^съдържание
Започнах да пиша
разказите в
Изток от Запада далеч от дома, като студент в
Америка. Отначало България ми липсваше силно, болезнено. Липсваха ми
близките хора, дядовото село, реката дето го разсича на две махали.
Липсваше ми и Балканът, и морето, заводският хляб и сладките розови
домати. Но седнех ли да пиша, Атлантикът в миг пресъхваше,
разстоянията се стапяха, липсите запълваха и в писането пак се
връщах у дома.
Осемте разказа в този сборник рисуват една България, минала и
настояща, приказна, абсурдна, тъжна, смешна, луда през погледа на
най-обикновени хора – мъже, жени, деца, еничари, комити и хайдути,
партизани и кулаци, или пък нашенци в модерно време, едни избрали да
останат, а други заминали далеч, макар и само телом.
Писах разказите и на английски и на български с голяма любов. Дано
уважаемият читател усети това. Дано ги хареса.
Как купихме Ленин ^съдържание
Като
разбра, че заминавам да уча в Америка, дядо ми написа прощално
писмо: "Прогнила капиталистическа свиньо, лек полет. С обич, милият
ти дядо." Написал го беше на една измачкана червена бюлетина от
изборите през 91-ва, важен крайъгълен камък в колекцията му от
комунистически бюлетини, и беше накарал всички в село Ленинград да я
подпишат. Тая чест ме трогна. Седнах, взех еднодоларова банкнота и
написах на дядо следния отговор: "Мерси за писмото, комунистически
лапнишаране. Заминавам утре и като пристигна, ще гледам веднага да
се оженя за някоя американка. Ще гледам да си народим един куп
американска дечурлига. С обич, милият ти внук."
На изток от Запада ^съдържание
(откъс)
С
Вера се запознахме през лятото на 1970-а, когато още бях на шест.
По това време с нашите живеехме от българската страна на реката, в
Българско село, а тя живееше с техните на другия бряг, в Сръбско.
Преди много години тея две села били едно - Старо село - но след
големите войни България загубила бая земя и тая земя я дали на
сърбите. Реката, която деляла селото на две, послужила за граница -
каквото лежало на изток от реката, останало в България, каквото
лежало на запад - отишло в Сърбия.
На английски "На изток от Запада" е
публикуван като "East of the West"
в сп.
Orion. Тук може да чуете интервюто ми за
списанието (на английски):
Разказът ще бъде публикуван в PEN/O. Henry
Prize Stories 2012
Makedonija ^съдържание
(начало)
Роден
съм двайсет години след турско. 1898. Значи имам седемдесет и
един лазарника. Злобен съм и съм капризен. Мириша на старец. Ходеща
болка съм - лактите, коленете, хълбоците и раменете, всичко ме боли.
Нощем будувам. Викам дъщеря си по името на внука и помня деня, в
който се запознах с жена си, по-добре, отколкото вчера или пък днес
- втори август май че беше. 1969. Снощи се напиках в леглото и един
Господ знае само довечера какво ме чака. Нито съм специален, нито
пък имам да казвам нещо ново. Освен това: ревнувам от един мъртвец,
умрял преди шейсет години.
Прочетете "Македониjа"
(на английски) онлайн в сп.
Five Chapters.
Писмото ^съдържание
(начало)
Тя,
не че Бабет ме кара да крада от англичаните. Ама ме знае, че
едва се сдържам. Като минавам под лозата, Бабет вдига очи от
вестника и ми вика, “Марийче – вика ми, – днес в кръчмата видели
Мисис с нови обици. От истински перли.”
И докато връзвам
една асмичка, казва ми: “Аз нищо конкретно не ти казвам, но ти се
сещай. Ще делим поравно. Фифти-фифти.”
Хвърлям й аз един
такъв поглед, а тя ми вика: “Шейсе на четирсе?”, и небрежно
прелиства вестника и ближе пръсти, като че не мастило, ами мед
прелиства.
На английски "Писмото" е публикуван като "The Letter"
в сп.
A Public Space.
Снимка с Юки ^съдържание
(откъс)
За
ин витро програмата в София научихме миналата година, от една
приятелка на майка - учителка на четирийсет и няколко, която след
продължително безплодие най-накрая се беше сдобила с близнаци -
Лазар и Леополд или подобна някаква щуротия.
По това време
двамата с Юки бяхме вече женени и от осемнайсет месеца се мъчехме да
заченем. Консултирахме се с един доктор в Чикаго - българин, когото
ми препоръчаха приятелите от "О'Хеър". Оказа се, че нещо не е наред
с фалопиевите тръби на Юки. Щяло да ни бъде безкрайно трудно, обясни
ни докторът, да заченем по естествен път, макар че, обясни ни, не
бивало да спираме с опитите. Но по-лесно щяло да ни е да потърсим
алтернативни начини. Тези начини естествено изискваха солидни суми.
Аз товаря багаж на летище "O'Хеър". Юки сервира и отсервира в един
долнопробен японски ресторант с изобретателното име "Токио суши", а
освен това бави и малки американчета, чиито родители по кой знае
каква причина държат на децата им да се говори на японски. Ние със
солидни суми не разполагаме.
На английски
"Снимка с Юки"
е публикуван като
"A Picture with Yuki" в сп.
One Story.
Прочетете
интервюто ми
за списанието (на английски).
Крадци на кръстове ^съдържание
(откъс)
- Уважаеми другарки и другари, моля,
посрещнете Фамозния Радо!
Така ме представя баща ми на публиката. Поне веднъж седмично от
седем години насам. Старчески домове, квартални пенсионерски клубове
- на пенсионираните инженери, на пенсионираните заварчици, на
пенсионираните кранисти. И ето ме и мен – в стая, усмърдяна на
лавандулов спирт, пред два реда инвалидни колички, разтреперани
брадички, провесени тръбички и найлонови торби с пикня - показвам
мнемонични номера под звуците на вял паркинсонов аплауз. А после
баща ми тръгва между редовете с празен трилитров буркан в ръце.
Етикетът на буркана се е отлепил почти напълно и на бялото баща ми е
надраска с едри букви: "Образователен фонд за Фамозния Радо". Но ако
се вгледа човек по-внимателно, ще забележи, че ъгълчето на
оригиналния етикет още се чете и че в тоя трилитров буркан някога е
втасвала царска туршия.
Нощният хоризонт ^съдържание
(начало)
Като камък легна в на баща си шепата, щом я пое той за
пръв път. Шепа, пожълтяла от тютюневи низи, а тя цялата в кръв,
сляпа, смълчана. Нито писна, нито проплака. Кървав камък беше тя
тогава, та я разтърси баща й, та й плесна страните и чак тогава
пропищя тя, и чак тогава продиша.
А той я вдигна към тавана високо,
сякаш слаби бяха на Аллах очите, сякаш легнала долу нямаше да я види.
После й викна по име. "Кемал", викна й, което си беше неговото и на
баща му името, и го повтори. Също горда песен го изпя, че ясно да го
чуят горе в Дженнета и хубаво ангелът да й запише името в дебелата
книга.
- Не може на дъщеря си мъжко име
да даваш - сгълча го селският ходжа.
- Свърши се вече - отвърна баща
й. - Така я записаха.
Девширме ^съдържание
(откъс)
Още преди да се роди прабаба ми, всички вече били разбрали,
че от нея по-хубава няма да има. Проплакало бебето за пръв път, а
отвън момците я чакали вече да й сторят поклон, да я обсипят с
армагани. Такава върволица се заредила, че дванайсет години минали,
преди и последният момък да падне в нозете на прабаба.
Заради неземната й хубост в село нещата много се объркали. Случи се
някое събитие, но след него последицата съвсем необичайна.
Причинно-следствената връзка, дето има една дума, страшно почнала да
се къса. Чакат например момците на двора да видят новороденото и
разярени от чакане, грабват по камък в шепа. Хвърлят камъните, а
противно на всякаква логика прозорците остават цели. Но пък листата
по близките дървета в миг пожълтяват и капят, сякаш е есен. Или пък
друг чуден случай - през три къщи едно девойче се влюбва лудо в
болния си вуйчо, понеже хлапетии някакви тръгнали да давят торба с
котенца в реката. Една стара баба я премазва бивол, понеже оттатък
село млада домакиня забравя да сложи картофи в яденето.
Съдържание
Македониjа
На
изток от Запада
Как
купихме Ленин
Писмото
Снимка с Юки
Крадци на кръстове
Нощният хоризонт
Девширме