мирослав.пенков

 

На Изток от Запада                    (Сиела, 2011)

На Изток от Запада

Внук купува тялото на Ленин от eBay, като подарък за дядо си, активен борец, фанатизиран комунист. Един пропаднал вундеркинд нахълтва с взлом в православна църква, за да открадне златен кръст. Едно момче среща братовчедка си (любовта на живота му) веднъж на всеки пет години, насред реката, която разполовява родното им село на Изток и Запад. Такива са странните, неочаквано трогателни видения на Мирослав Пенков за родната му България; видения, които изпълват разказите в този пленителен сборник.

В На Изток от Запада Пенков пише с огромно сърце за векове трагична българска история. Героите му оплакват неща отминали отдавна и бленуват за други, които така и няма да ги бъде. Но дори и под смазващата тежест на история, дълг към семейството, изгнаническо страдание, разказите в На Изток от Запада запазват лекота и свежест, оживени от ненадминатия усет на Пенков към абсурда.

 

Кратка бележка към българското издание  ^съдържание

Започнах да пиша разказите в Изток от Запада далеч от дома, като студент в Америка. Отначало България ми липсваше силно, болезнено. Липсваха ми близките хора, дядовото село, реката дето го разсича на две махали. Липсваше ми и Балканът, и морето, заводският хляб и сладките розови домати. Но седнех ли да пиша, Атлантикът в миг пресъхваше, разстоянията се стапяха, липсите запълваха и в писането пак се връщах у дома.

Осемте разказа в този сборник рисуват една България, минала и настояща, приказна, абсурдна, тъжна, смешна, луда през погледа на най-обикновени хора – мъже, жени, деца, еничари, комити и хайдути, партизани и кулаци, или пък нашенци в модерно време, едни избрали да останат, а други заминали далеч, макар и само телом.

Писах разказите и на английски и на български с голяма любов. Дано уважаемият читател усети това. Дано ги хареса.

 

Как купихме Ленин    ^съдържание


Като разбра, че заминавам да уча в Америка, дядо ми написа прощално писмо: "Прогнила капиталистическа свиньо, лек полет. С обич, милият ти дядо." Написал го беше на една измачкана червена бюлетина от изборите през 91-ва, важен крайъгълен камък в колекцията му от комунистически бюлетини, и беше накарал всички в село Ленинград да я подпишат. Тая чест ме трогна. Седнах, взех еднодоларова банкнота и написах на дядо следния отговор: "Мерси за писмото, комунистически лапнишаране. Заминавам утре и като пристигна, ще гледам веднага да се оженя за някоя американка. Ще гледам да си народим един куп американска дечурлига. С обич, милият ти внук."  
 

На изток от Запада  ^съдържание

(откъс)

Orion MagazineС Вера се запознахме през лятото на 1970-а, когато още бях на шест. По това време с нашите живеехме от българската страна на реката, в Българско село, а тя живееше с техните на другия бряг, в Сръбско. Преди много години тея две села били едно - Старо село - но след големите войни България загубила бая земя и тая земя я дали на сърбите. Реката, която деляла селото на две, послужила за граница - каквото лежало на изток от реката, останало в България, каквото лежало на запад - отишло в Сърбия.

На английски "На изток от Запада" е публикуван като "East of the West" в сп. Orion. Тук може да чуете интервюто ми за списанието (на английски):



Разказът ще бъде публикуван в PEN/O. Henry Prize Stories 2012

Makedonija   ^съдържание

(начало)

Five ChaptersРоден съм двайсет години след турско. 1898. Значи имам седемдесет и един лазарника. Злобен съм и съм капризен. Мириша на старец. Ходеща болка съм - лактите, коленете, хълбоците и раменете, всичко ме боли. Нощем будувам. Викам дъщеря си по името на внука и помня деня, в който се запознах с жена си, по-добре, отколкото вчера или пък днес - втори август май че беше. 1969. Снощи се напиках в леглото и един Господ знае само довечера какво ме чака. Нито съм специален, нито пък имам да казвам нещо ново. Освен това: ревнувам от един мъртвец, умрял преди шейсет години.

Прочетете "Македониjа" (на английски) онлайн в сп. Five Chapters.
 

Писмото   ^съдържание

(начало)

A Public Space: Issue 13Тя, не че Бабет ме кара да крада
от англичаните. Ама ме знае, че едва се сдържам. Като минавам под лозата, Бабет вдига очи от вестника и ми вика, “Марийче – вика ми, – днес в кръчмата видели Мисис с нови обици. От истински перли.”
     И докато връзвам една асмичка, казва ми: “Аз нищо конкретно не ти казвам, но ти се сещай. Ще делим поравно. Фифти-фифти.”
     Хвърлям й аз един такъв поглед, а тя ми вика: “Шейсе на четирсе?”, и небрежно прелиства вестника и ближе пръсти, като че не мастило, ами мед прелиства.

На английски "Писмото" е публикуван като "The Letter" в сп. A Public Space.
 

Снимка с Юки  ^съдържание

(откъс)

One StoryЗа ин витро програмата в София научихме миналата година, от една приятелка на майка - учителка на четирийсет и няколко, която след продължително безплодие най-накрая се беше сдобила с близнаци - Лазар и Леополд или подобна някаква щуротия.
     По това време двамата с Юки бяхме вече женени и от осемнайсет месеца се мъчехме да заченем. Консултирахме се с един доктор в Чикаго - българин, когото ми препоръчаха приятелите от "О'Хеър". Оказа се, че нещо не е наред с фалопиевите тръби на Юки. Щяло да ни бъде безкрайно трудно, обясни ни докторът, да заченем по естествен път, макар че, обясни ни, не бивало да спираме с опитите. Но по-лесно щяло да ни е да потърсим алтернативни начини. Тези начини естествено изискваха солидни суми. Аз товаря багаж на летище "O'Хеър". Юки сервира и отсервира в един долнопробен японски ресторант с изобретателното име "Токио суши", а освен това бави и малки американчета, чиито родители по кой знае каква причина държат на децата им да се говори на японски. Ние със солидни суми не разполагаме.


На английски "Снимка с Юки" е публикуван като "A Picture with Yuki" в сп. One Story. Прочетете интервюто ми за списанието (на английски).
 

Крадци на кръстове   ^съдържание

(откъс)

   
- Уважаеми другарки и другари,
моля, посрещнете Фамозния Радо!
Така ме представя баща ми на публиката. Поне веднъж седмично от седем години насам. Старчески домове, квартални пенсионерски клубове - на пенсионираните инженери, на пенсионираните заварчици, на пенсионираните кранисти. И ето ме и мен – в стая, усмърдяна на лавандулов спирт, пред два реда инвалидни колички, разтреперани брадички, провесени тръбички и найлонови торби с пикня - показвам мнемонични номера под звуците на вял паркинсонов аплауз. А после баща ми тръгва между редовете с празен трилитров буркан в ръце. Етикетът на буркана се е отлепил почти напълно и на бялото баща ми е надраска с едри букви: "Образователен фонд за Фамозния Радо". Но ако се вгледа човек по-внимателно, ще забележи, че ъгълчето на оригиналния етикет още се чете и че в тоя трилитров буркан някога е втасвала царска туршия.
 

Нощният хоризонт  ^съдържание

(начало)

Като камък легна в на баща си шепата, щом я пое той за пръв път. Шепа, пожълтяла от тютюневи низи, а тя цялата в кръв, сляпа, смълчана. Нито писна, нито проплака. Кървав камък беше тя тогава, та я разтърси баща й, та й плесна страните и чак тогава пропищя тя, и чак тогава продиша.
   А той я вдигна към тавана високо, сякаш слаби бяха на Аллах очите, сякаш легнала долу нямаше да я види. После й викна по име. "Кемал", викна й, което си беше неговото и на баща му името, и го повтори. Също горда песен го изпя, че ясно да го чуят горе в Дженнета и хубаво ангелът да й запише името в дебелата книга.
   - Не може на дъщеря си мъжко име да даваш - сгълча го селският ходжа.
   - Свърши се вече - отвърна баща й. - Така я записаха.

 

Девширме   ^съдържание

(откъс)

Още преди да се роди прабаба ми, всички вече били разбрали, че от нея по-хубава няма да има. Проплакало бебето за пръв път, а отвън момците я чакали вече да й сторят поклон, да я обсипят с армагани. Такава върволица се заредила, че дванайсет години минали, преди и последният момък да падне в нозете на прабаба.
Заради неземната й хубост в село нещата много се объркали. Случи се някое събитие, но след него последицата съвсем необичайна. Причинно-следствената връзка, дето има една дума, страшно почнала да се къса. Чакат например момците на двора да видят новороденото и разярени от чакане, грабват по камък в шепа. Хвърлят камъните, а противно на всякаква логика прозорците остават цели. Но пък листата по близките дървета в миг пожълтяват и капят, сякаш е есен. Или пък друг чуден случай - през три къщи едно девойче се влюбва лудо в болния си вуйчо, понеже хлапетии някакви тръгнали да давят торба с котенца в реката. Една стара баба я премазва бивол, понеже оттатък село млада домакиня забравя да сложи картофи в яденето.


 

Miro Site: Miroslav Penkov / Мирослав Пенков