Писмото   ^съдържание

(начало)

Тя, не че Бабет ме кара да крада от англичаните. Ама ме знае, че едва се сдържам. Като минавам под лозата, Бабет вдига очи от вестника и ми вика, “Марийче – вика ми, – днес в кръчмата видели Мисис с нови обици. От истински перли.”
     И докато връзвам една асмичка, казва ми: “Аз нищо конкретно не ти казвам, но ти се сещай. Ще делим поравно. Фифти-фифти.”
     Хвърлям й аз един такъв поглед, а тя ми вика: “Шейсе на четирсе?”, и небрежно прелиства вестника и ближе пръсти, като че не мастило, ами мед прелиства.

На английски "Писмото" е публикуван като "The Letter" в сп. A Public Space.
 

Снимка с Юки  ^съдържание

(откъс)

За ин витро програмата в София научихме миналата година, от една приятелка на майка - учителка на четирийсет и няколко, която след продължително безплодие най-накрая се беше сдобила с близнаци - Лазар и Леополд или подобна някаква щуротия.
     По това време двамата с Юки бяхме вече женени и от осемнайсет месеца се мъчехме да заченем. Консултирахме се с един доктор в Чикаго - българин, когото ми препоръчаха приятелите от "О'Хеър". Оказа се, че нещо не е наред с фалопиевите тръби на Юки. Щяло да ни бъде безкрайно трудно, обясни ни докторът, да заченем по естествен път, макар че, обясни ни, не бивало да спираме с опитите. Но по-лесно щяло да ни е да потърсим алтернативни начини. Тези начини естествено изискваха солидни суми. Аз товаря багаж на летище "O'Хеър". Юки сервира и отсервира в един долнопробен японски ресторант с изобретателното име "Токио суши", а освен това бави и малки американчета, чиито родители по кой знае каква причина държат на децата им да се говори на японски. Ние със солидни суми не разполагаме.


На английски "Снимка с Юки" е публикуван като "A Picture with Yuki" в сп. One Story. Прочетете интервюто ми за списанието (на английски).
 

Крадци на кръстове   ^съдържание

(откъс)

    - Уважаеми другарки и другари, моля, посрещнете Фамозния Радо!
Така ме представя баща ми на публиката. Поне веднъж седмично от седем години насам. Старчески домове, квартални пенсионерски клубове - на пенсионираните инженери, на пенсионираните заварчици, на пенсионираните кранисти. И ето ме и мен – в стая, усмърдяна на лавандулов спирт, пред два реда инвалидни колички, разтреперани брадички, провесени тръбички и найлонови торби с пикня - показвам мнемонични номера под звуците на вял паркинсонов аплауз. А после баща ми тръгва между редовете с празен трилитров буркан в ръце. Етикетът на буркана се е отлепил почти напълно и на бялото баща ми е надраска с едри букви: "Образователен фонд за Фамозния Радо". Но ако се вгледа човек по-внимателно, ще забележи, че ъгълчето на оригиналния етикет още се чете и че в тоя трилитров буркан някога е втасвала царска туршия.
 

Нощният хоризонт  ^съдържание

(начало)

Като камък легна в на баща си шепата, щом я пое той за пръв път. Шепа, пожълтяла от тютюневи низи, а тя цялата в кръв, сляпа, смълчана. Нито писна, нито проплака. Кървав камък беше тя тогава, та я разтърси баща й, та й плесна страните и чак тогава пропищя тя, и чак тогава продиша.
   А той я вдигна към тавана високо, сякаш слаби бяха на Аллах очите, сякаш легнала долу нямаше да я види. После й викна по име. "Кемал", викна й, което си беше неговото и на баща му името, и го повтори. Също горда песен го изпя, че ясно да го чуят горе в Дженнета и хубаво ангелът да й запише името в дебелата книга.
   - Не може на дъщеря си мъжко име да даваш - сгълча го селският ходжа.
   - Свърши се вече - отвърна баща й. - Така я записаха.

 

Девширме   ^съдържание

(откъс)

Още преди да се роди прабаба ми, всички вече били разбрали, че от нея по-хубава няма да има. Проплакало бебето за пръв път, а отвън момците я чакали вече да й сторят поклон, да я обсипят с армагани. Такава върволица се заредила, че дванайсет години минали, преди и последният момък да падне в нозете на прабаба.
Заради неземната й хубост в село нещата много се объркали. Случи се някое събитие, но след него последицата съвсем необичайна. Причинно-следствената връзка, дето има една дума, страшно почнала да се къса. Чакат например момците на двора да видят новороденото и разярени от чакане, грабват по камък в шепа. Хвърлят камъните, а противно на всякаква логика прозорците остават цели. Но пък листата по близките дървета в миг пожълтяват и капят, сякаш е есен. Или пък друг чуден случай - през три къщи едно девойче се влюбва лудо в болния си вуйчо, понеже хлапетии някакви тръгнали да давят торба с котенца в реката. Една стара баба я премазва бивол, понеже оттатък село млада домакиня забравя да сложи картофи в яденето.